Аненометър:

Ветромери или анемометри (от гръцкото anemos (ἄνεμος)- вятър и  метреω - "мярка") са уреди за измерване силата на вятъра. Състои се от въртяща се чашка (или нож), фиксирана върху оста, която е свързана с измервателния механизъм. Когато се получи въздушен поток, вятърът бута чашките, които започват да се въртят около оста.

В зависимост от конструкцията на анемометъра, той или измерва броя на оборотите на чашките около оста в дадено време, което е равно на определено разстояние, след което се изчислява средната скорост на вятъра, разстоянието се разделя на времето (ръчен анемометър). Или чашките са свързани с електрически инхалационен тахометър, който позволява на инструмента да показва незабавно скоростта на вятъра в момента без допълнителни изчисления и да следи промените в скоростта на вятъра в реално време.

Барометър:

(От древногръцки Βάρος - "тегло" и метреω - "мярка") - инструмент за измерване на атмосферното налягане. 

Видове барометри:

Живачни барометри 

 Живачният барометърът е изобретен от италианския учен Евангелист Торицели през 1644 г. Тук атмосферното налягане се измерва, като аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния натиск на живак. Живакът се намира във вертикално разположена и затворена в единия край стъклена тръба, с вакуум в горната си част. Долният, отворен край на стъклената тръба е потопен в съд с живак. До тръбата има скала, по която се отчита атмосферното налягане в милиметри живачен стълб (mmHg) или в милибари (mbar). Барометрите на живака са най-точни. 

Механични барометри

В ежедневието обикновено се използват механични барометри (Aneroid). Няма течност в анероида (гръцки "aneroid" - "безводни"). Представлява
херметично затворена мембранна кутия от специална сплав, нагънат вълнообразно за по-голяма еластичност. Въздухът в тази кутия е изтеглен и
външното налягане се уравновесява от измерителна пружина. В зависимост от налягането на атмосферния въздух кутията се деформира. Посредством система от лостове налягането се отчита върху скала, посредством стрелка.

Електрически барометри

При електрическите уреди за измерване на налягане измерваната величина се преобразува директно в електрически параметър. На този принцип работят пиезоелектричните уреди, магнитоеластичните, капацитивните и други. 

При пиезоелектрическите манометри налягането директно се преобразува в електрически потенциал. Сред посочваните им недостатъци са високото изходно съпротивление, трудностите при измерване на статично изменящи се налягания и други.

Магнитоеластичните манометри работят с магнитоеластични преобразуватели, от които до голяма степен се определят и техните характеристики. 

Действието на капацитивните манометри се основава на изменението на капацитета на кондензаторна система, в зависимост от измерваното налягане. Тези манометри се характеризират с висока чувствителност, добри механични свойства и малки габаритни размери. Като техни недостатъци обикновено се посочват силното влияние на паразитни капацитети, поради което се налага старателно екраниране на всички електрически вериги.

Хигрометър, влагомер

Хигрометър е уред за измерване на относителната влажност на въздуха.

С него може да измерите влажността в Вашето помещение или на открито. Поддържането на подходяща влажност на въздуха в помещението повишава конфорта на хората които го обитават. За да бъде измерена може да се използват всички уреди от категорията ХИГРОМЕТРИ.

Влагомер е уред за измерване на влажност, не само на въздуха, но и на други среди. 

Типичен пример е влагомер за почва. С него може да измервате влажността на почвата на Вашите разтения и да създадете подходящи условия за тяхното развитие.

Съществуват и други специализирани влагомери за дървесина и строителни материали.

 

Класически хигрометри:

-Хигрометър с пружина и хартия

Основава се на ефекта на промяна на линейните размери на осолена хартиена лента при абсорбция на влага. Хартиената лента ламинира пружина, която движи стрелка и показва измерването на циферблат (подобно на биметален термометър). Има ниска точност с вариации над 10%, поради което се ползва в по-евтини устройства.

-Хигрометър с косъм

Изобретен е от швейцарския физик Орас дьо Сосюр през 1783. Принципът на действие на този тип уреди се основава на факта, че човешкия или животинския косъм е силно хигроскопичен и променя дължината си при абсорбция или десорбция на влага. Изменението на дължината се усилва по механичен път и се показва на циферблат или скала. Чувствителността на уреда може да се повиши при обезмасляване на косъма в диетилов етер. В миналото този тип уреди са се наричали хигроскопи, наименование, което днес не се използва.

Хидрометър:

Хидрометърът е уред с който се имерва плътността на дадено вещество в течност. Към хидрометрите спадат захаромерите, спиртомерите, соломери и т.н.

Кантар:

За измерване на масата на даден предмет се използват уреди, наричани везни (наричани още кантар или теглилка). Различните видове везни използват основно два вида принципи на измерване:
Измерване посредством тегловната сила, получавана от гравитационното поле, въздействащо върху измерваната маса. При най-простата форма на пружинна везна, измерваният обект е окачен на пружината с определена известна константа, която всъщност измерва силата получена в гравитационното поле на земята. При използване в други гравитационни полета например на Луната тази сила ще бъде различна. Разлика при този начин на измерване ще има и в зависимост от надморската височина или географското положение (стойностите на земното ускорение варират от 9,789 m/s² на екватора до 9,823 m/s² на полюсите). Освен пружина за определяне на силата могат да се използват пиезодатчици, торсионни пружини, мембранни и други датчици за сила.
Методът на сравнение с познати маси, при което също се изисква гравитационно поле, но неговата големина няма значение. В този случай се използват двураменни везни. Те могат да бъдат различни конструкции, като рамената могат да са еднакви или различни, за различни тегла, от аптекарски до везни за определяне теглото на ЖП вагони и камиони.
Везните се използват в медицината, в дома, търговията, производството и научните лаборатории и преди употреба трябва да се калибрират.

Часовник:

Часовникът е инструмент, устройство за отчитане и показване на времето и служи за измерване времетраенето до или на дадено събитие или процес и спомага за по-добро планиране на отделните дейности. Той е едно от най-древните човешки изобретения. При старинните часовници на всеки кръгъл час се възпроизвежда някакъв звуков сигнал от камбана или звънец, който се повтаря толкова пъти, колкото е часът.

Часовникът задоволява естествената нужда на човек да измерва кратки интервали от време.
Големината на часовниците днес е различна – от атомни часовници, ръчни часовници до часовници на кули. Те се задвижват от най-различни механизми – гравитация, пружини, електричество и други и се регулират с различни устройства, едно от които е махалото.
Хронометърът е вид часовник, предназначен за измерване на кратки периоди от време с много голяма точност. Името му идва от гръцката митология, по-точно богът на времето Хронос.
Изискването на еднаква продължителност на нощното и дневното делене е за нуждите на астрономите. Съществували са две системи за деление на денонощието: На 12 равни части, както са го делили вавилонските жреци и на 24 равни части, както са го делили египетските жреци. Учените от древна Гърция възприемат египетското деление на денонощието, но разделят този египетски час на 60 равни части съгласно вавилонската система за отчитане. Те са ползвали водни часовници, в които определено количество вода трябва да изтече за точно определено време. С появата на първите механични часовници, при които е възможно много по-точно, независимо от сезона и мястото да се отчита времето, се използва същата система с делене на 24-часовото денонощие на 60 минути всеки час.

Термометър:

(От древногръдски θέρμη - "топлина"; метреω - "мярка") - Термометърът е уред за измерване на температура  на въздуха, почвата, на водата и т.н.

За практическо измерване на температурата се избира някой термодинамичен параметър (например температурното разширение) на определено термометрично вещество (газ, течност или твърдо вещество, например живак или спирт). Изменението на този параметър еднозначно се свързва с изменението на температурата. Съществуват термометри, които използват и други физични свойства, например електричното съпротивление. В миналото в медицинските термометри най-често се използва живак, който обаче е голям замърсител на околната среда и не е безвреден. По тази причина Европейският съюз приема законодателни мерки за ограничаване на използването му. От 2009 г. на европейския пазар не се допускат термометри и др. измервателни средства, съдържащи живак.

Изобретател на спиртния термометър е французинът Рене Антоан Реомюр (1683 – 1757).

-Термометър на Галилео Галилей:

Термометърът създаден от Галилей, представлява стъклен цилиндър, пълен с прозрачна течност, в която "плуват" малки колбички, пълни с цветна течност. На отделните колбички има закачени тежести със записани градуси на всяка. Колбичките променяj своето местоположение в зависимост от промяната в температурата.

 Приципът на работа на тези термометри се базира изцяло на физическите закони, според които твърдо тяло поставено в течност потъва при повишаване на темпаратурата и обратно при понижаване изплува.