Награда за промоционален продукт 2021 г

Журито реши: Тестерът за батерии BatteryCheck с Арт.№98.1126.01 спечели въпреки ожесточената конкуренция и беше награден с наградата за промоционални подаръци 2021 заедно с други победители. Наградата за промоционални подаръци е международен конкурс за награждаване на креативни и иновативно използвани промоционални продукти или концепции за продуктова гама. Наградата се присъжда от базираното в Кьолн издателство WA Media от 2003 г.

Отличният тестер за батерии BatteryCheck е тестер за батерии, който може да се използва за бърза и лесна проверка на нивото на заряд на батериите. Устройството не изисква собствена батерия за работа, тъй като използва енергията на батерията, която ще се тества, за да направи бърза проверка. В резултат на това тестерът на батерията е винаги готов за употреба и практическите тестове се извършват в състояние на натоварване. Новият продукт е наличен от март 2021 г.

Идеята зад продукта

Хиляди електронни устройства днес се захранват от налични в търговската мрежа батерии. Много от тези устройства обаче използват само част от енергията, осигурена от батерията. Резултатът е, че огромно количество батерии, които не са напълно разредени , се рециклират или в най-лошия случай попадат директно в битовите отпадъци.

Отличен промоционален продукт: тестер за батерии BatteryCheck.

Освен това много хора подозират дефект в устройството, когато всъщност проблемът е в празна батерия, която трябва да бъде сменена. Ако остатъчното напрежение на батерията е твърде ниско, за да функционират правилно някои устройства, тези батерии все още могат да се използват устойчиво , например в дистанционно управление или фенерче. По този начин ще се използва цялата налична енергия. За съжаление не винаги е лесно да се определи дали батерията или акумулаторната батерия наистина е празна.

Така TFA излезе с идеята да разработи прост и неусложнен тестер за батерии, който елиминира този проблем. Чрез по-добро използване на батерии и акумулаторни батерии ние защитаваме околната среда и суровините. Освен това, очевидно дефектните устройства не могат да бъдат изхвърлени толкова набързо.

Награден промоционален продукт

С претенцията за опазване на околната среда и намаляване на отпадъците чрез внимателно управление на батериите, тестерът за батерии, разработен от TFA, убеждава като устойчив и като иновативен промоционален продукт на бъдещето. BatteryCheck предлага достатъчно място в горната част до дисплея за поставяне на лого или реклама.

Тестер за батерии с вашето рекламно послание.

За наградения продукт в категорията „Комуникативен продукт“ TFA Dostmann  получи награда и сертификат. 

Българско кисело мляко и изкуството на ферментацията са силно зависими от температурата

Киселото мляко е най-популярното ферментирало мляко в света. Отличава се със своята гъстота, кремообразна текстура и с мек вкус. Бактериите, които ферментират млякото в са типични (макар че има някои изключения) термофилни бактерии, активирани при повишаване на температурата. Затова, за да направите хубаво плътно кисело мляко, трябва да ги инкубирате, като поддържате температурен диапазон от 43-46 градуса.

- Необходими продукти за приготвяне на кисело мляко:

За да направите кисело мляко се нуждаете от закваска. Ако може да намерите или да купите традиционната българска закваска може да успеете да си правите кисело мляко до края на живота си с нея. Ако искате да направите кисело мляко без въпросната естествена закваска, може да използвате някое кисело мляко от магазина, но се постарайте млякото, което купите да няма изкуствени добавки.

- Начин на приготвяне на кисело мляко и качеството му от температурата:

Първата стъпка е да извадите млякото, което ще използвате за закваска от хладилника и да го оставите да се темперира, достигайки стайна температура. Опитайте се и да затоплите бурканите, в които ще правите киселото мляко, за да не се получава температурен шок.

Следващата стъпка е да загреете постепенно прясното мляко, достигайки 82 градуса. Много е важно затоплянето да се получи бавно и поетапно, а не на силен огън, като го разбърквате през няколко минути докато достигнете въпросните 82 градуса. Когато млякото бъде загрято твърде бързо, след това е възможно да откривате повече "твърди" частици в киселото си мляко, които всъщност ще са пресготвени зърнени части протеин. Поетапното нагряване ви осигурява нежно и кремообразно кисело мляко накрая.

Възможно е да пропуснете тази стъпка и да направите сурово кисело мляко, като за целта не бива да нагрявате млякото на повече от 46 градуса. Но суровото кисело мляко никога няма да бъде толкова плътно, колкото това, което е приготвено от топлинно обработено прясно мляко.

Това, което се постига чрез затоплянето, освен убиването на естествените бактерии, които може да се конкурират с добавените бактерии от закваската, е да промени структурата на млечния протеин, казеин. Това е ключът към плътно кисело мляко. Поддържането на температурата на млякото толкова висока, при постоянно разбъркване, ще доведе до изпаряване и концентриране на млякото, което допълнително ще допринесе за по-плътен краен продукт. В масовото производство и някои хора добавят мляко на прах за уплътняване, което не е необходимо, ако имате търпение да изчакате процесите да се свършат естествено.

След загряването на млякото трябва да го оставите да се охлади, преди да добавите закваската. Може просто да го оставите в тенджерата, за да го охладите бавно и добавите дрождите веднага, след като температурата падне до 46 градуса или може активно да го охладите, като напълните купа със студена вода и сложите тенджерата в нея, за да се охлади по-бързо. Разбъркайте млякото и водата в другия съд, за да ускорите охлаждането. Не изчаквайте температурата да достигне 46 градуса, преди да извадите млякото от водата, направете го по-рано, защото рискувате охлаждането да продължи и да стане прекалено студено. След като достигнете 49 градуса, извадете млякото и излейте в него закваската и разбъркайте. Трябва да използвате 1 супена лъжица закваска за всеки 800 мл. от млякото. Разбъркайте добре, за да се разтвори напълно киселото мляко, което използвате за квас. След това прехвърлете млякото в приготвените буркани, запечатайте ги и ги оставете добре завити.

- Време за приготвяне на кисело мляко:

Може да използвате инкубатор, или да приберете заквасеното прясното мляко във фурната, включена на 50 градуса. За около 3 часа ще имате готово кисело мляко, внимавайте, защото, ако остане за по-дълго време, лесно ще се пресече. Вариант е да завиете млякото с дебели топли одяла и да го оставите да се охлажда постепенно, но тогава ферментацията ще отнеме много повече време - около 12 часа (този е метода, който използват и нашите баби, за да ни приготвят вкусното кисело мляко, към което всички ние имаме сантименти).

При ферментация на около 43 градуса, времето, необходимо за изпълняване на процеса е около 4-8 часа.

Не се притеснявайте, ако не успеете да направите кисело мляко от първия път, важното е да не се отказвате, а поддържането на температурите в основните граници са много важни. Често пренебрегваме препоръките за точно измерване на температурните градусите през процесите на приготвяне на кисело мляко, но ако търсим добър резултат не бива да сме толкова критични към термометрите, които ни дават една яснота и сигурност, че следваме стъпките така, както трябва.

Успех от TFA.BG с приготвянето на кисело мляко!

 Необходими продукти за приготвяне на кисело мляко.

 Начин на приготвяне на кисело мляко и качеството му от температурата.

 Време за приготвяне на кисело мляко.

Какво е температура:

Температура (означава се със символа T) (на латински: temperatura – правилно смесване, нормално състояние) е физична величина.Тя е свързана  със субективните усещания за топло и студено, а количествено се измерва с термометри, които могат да бъдат калибрирани да показват температурата в най-различни температурни скали.

Температурата е физично свойство на материята, което количествено изразява общите понятия за горещо и студено. Предмети с ниска температура са студени, а с различни степени на по-високи температури са по-топли или горещи. Когато пътя за пренос на топлина между тях е отворен, топлината спонтанно тече от тела с по-висока температура към тела с по-ниска температура. Дебитът се увеличава с температурната разлика, а не с топлинна енергия, тя ще се обменя между тела със същата температура, които след това се казва, че са в „топлинно равновесие“.

Количествено температурата се измерва с уреди наречени - термометри, които могат да бъдат калибрирани с различни температурни скали.

Исторически данни за произхода на названието температура

Думата температура възниква по времето, когато хората смятат, че в по-нагрятите тела се съдържа по-голямо количество от някакво особено вещество – „топлород“, отколкото в по-малко нагрятите. Затова температурата се възприема по това време (подобно на алкохолните напитки) като показател (градус, степен) за „топлородното“ съдържание в сместа, съставена от веществото на тялото и топлорода. По тази причина единиците за измерване на алкохолното съдържание на спиртните напитки и температурата се наричат еднакво – градуси.

Какво е термометър:

Можем да почувстваме колко горещо или студено е нещо. Понякога обаче нещата са твърде горещи или студени, за да се чувстваме безопасно. Понякога е необходимо да се знае, колко горещо или студено е нещо. Когато трябва да измерваме правилно температурата (t °), трябва да използваме инструмент, наречен термометър . Това измерва t ° в градуси по Целзий (понякога наричан по Целзий) или в градуси по Фаренхайт. Измерването винаги е индиректно, т.е. то не е измерване на тона, а на ефекта на t ° върху някаква физическа характеристика на материал, използван в термометъра. В отговор на промените в t °, например, твърдите вещества, течностите и газовете се разширяват и свиват; налягането на газ, който се поддържа при постоянен обем, се променя; и електрическото съпротивление на метал или сплав се увеличава и намалява.

Повечето термометри имат скали, означени в градуси, в които се измерва t °. Най-често срещаните скали са по Фаренхайт, по Целзий и по Келвин.

Видове термометри:

Различните типове термометри са предназначени за измерване на различни типове среди с различна температура. Изборът на подходящия термометър за дадена задача е от съществено значение за получаване на точни показания за елементите, които измервате.

Водещ фактор при избор на термометър е обхвата му на измерване. Например термометрите за измерване на вътрешна температура, обикновенно са със скали на измерване от -10 или 0°С, което ги прави неефективни за измерване на външна температура през студените зимни дни. Друг фактор е материала, от който са изработени – термометрите за външна температура са направени от устойчив на външните метеорологични условия материал.

Има различни термометри, всеки от които има специфична употреба. Разбирането как работят различни термометри ще ви помогне да намерите термометър, който ще бъде най-подходящ за вашите нужди. Това ще помогне да се гарантира, че резултатите, които предоставяте, са надеждни, за да можете да се доверите на информацията, която използвате, за да взимате решения. Основните групи термометри са аналогови и дигитални (цифрови) термометри.

-Аналогови термометри:

• спиртни термометри

Това са термометри с течност в стъклена тръбичка. Обикновенно се използва течност на спиртна основа. Преди време се използваше основно живак, но от 2009 год има забрана за използването му в ЕС. Живакът в живачните термометри и различни негови съставки са сериозен проблем за общественото здравеопазване по света и имат редица вредни последствия върху здравето.

Аналоговите термометри със стъклена тръбичка са най-често срещаният, често най-евтиният и най-популярният тип термометър. Традиционните термометри са проектирани за домашна употреба за измерване на ° въздуха или водата както в ° F, така и в ° C. Те не се нуждаят много поддръжка, могат да имат различна точност, диапазон и разделителна способност.

Изобретател на спиртния термометър е французинът Рене Антоан Реомюр (1683 – 1757).

• биметални (механични) термометри

Основен елемент в биметалните термометри е метална лента, изработена от два или повече метални слоя с различен коефициент на линейно разширение. Промяната на температурата води до деформация (огъване) на неподвижно закрепената в единия си край лента, а в другия стрелка.

• Термометри Галилео

Уредът се състои от затворена стъклена тръба, която е пълна с алкохолна течност с малка въздушна междина за разширение. В нея са поставени стъклените балони (или сфери), пълни с цветна комбинация от течности. Тази течна смес може да съдържа алкохол или просто вода с оцветяване на храни. Тъй като температурата се колебае, това кара балоните да се издигат или падат вътре в тръбата. На всеки балон има закрепена пластина с изписана температура, обикновенно през два градуса. Отчитането на температурата се взема от пластината на най ниско разположения от издигнатите балони.

-Дигитални (цифрови) термометри.

• Инфраред (IR) термометри​

 Инфрачервените (IR) термометри , измерват инфрачервената (топлинна) радиация, излъчена от обект, за да се определи неговата температура,с тях може да се измерят много високи или ниски повърхностна температура измерването на температурата е безкотактно, което е идеално за измерване на температурата на труднодостъпни места.

• Дата логери (термометри с памет)

Логерите осигуряват резултати на измерена температура, влажност, атмосферно налягане в реално време, които могат да бъдат изтеглени на компютър, за да се отбележи историята на измерените стойности, през предварително заложен период от време, за да се проверят различията. Това може да се използва за осигуряване на графични данни и точни показания, подходящи за професионална употреба.

• Метеорологични станции с външен датчик

Електронни устройства за наблюдение на климатичните условия (температура, влажност, налягане, фази на лоната). Някой от метео станциите, могат да бъдат свързани с датчици (сензори) . Връзката се извършва безжично, което позволява поставянето им в различни помещения, тераси, халета и др. Обхвата на връзка със метеорологичната станция е различен и обикновенно достига до 100 метра.

Ветромери или анемометри (от гръцкото anemos (ἄνεμος)- вятър и  метреω - "мярка") са уреди за измерване силата на вятъра. Състои се от въртяща се чашка (или нож), фиксирана върху оста, която е свързана с измервателния механизъм. Когато се получи въздушен поток, вятърът бута чашките, които започват да се въртят около оста.

В зависимост от конструкцията на анемометъра, той или измерва броя на оборотите на чашките около оста в дадено време, което е равно на определено разстояние, след което се изчислява средната скорост на вятъра, разстоянието се разделя на времето (ръчен анемометър). Или чашките са свързани с електрически инхалационен тахометър, който позволява на инструмента да показва незабавно скоростта на вятъра в момента без допълнителни изчисления и да следи промените в скоростта на вятъра в реално време.

Барометър:

(От древногръцки Βάρος - "тегло" и метреω - "мярка") - инструмент за измерване на атмосферното налягане. 

Видове барометри:

Живачни барометри 

 Живачният барометърът е изобретен от италианския учен Евангелист Торицели през 1644 г. Тук атмосферното налягане се измерва, като аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния натиск на живак. Живакът се намира във вертикално разположена и затворена в единия край стъклена тръба, с вакуум в горната си част. Долният, отворен край на стъклената тръба е потопен в съд с живак. До тръбата има скала, по която се отчита атмосферното налягане в милиметри живачен стълб (mmHg) или в милибари (mbar). Барометрите на живака са най-точни. 

Механични барометри

В ежедневието обикновено се използват механични барометри (Aneroid). Няма течност в анероида (гръцки "aneroid" - "безводни"). Представлява
херметично затворена мембранна кутия от специална сплав, нагънат вълнообразно за по-голяма еластичност. Въздухът в тази кутия е изтеглен и
външното налягане се уравновесява от измерителна пружина. В зависимост от налягането на атмосферния въздух кутията се деформира. Посредством система от лостове налягането се отчита върху скала, посредством стрелка.

Електрически барометри

При електрическите уреди за измерване на налягане измерваната величина се преобразува директно в електрически параметър. На този принцип работят пиезоелектричните уреди, магнитоеластичните, капацитивните и други. 

При пиезоелектрическите манометри налягането директно се преобразува в електрически потенциал. Сред посочваните им недостатъци са високото изходно съпротивление, трудностите при измерване на статично изменящи се налягания и други.

Магнитоеластичните манометри работят с магнитоеластични преобразуватели, от които до голяма степен се определят и техните характеристики. 

Действието на капацитивните манометри се основава на изменението на капацитета на кондензаторна система, в зависимост от измерваното налягане. Тези манометри се характеризират с висока чувствителност, добри механични свойства и малки габаритни размери. Като техни недостатъци обикновено се посочват силното влияние на паразитни капацитети, поради което се налага старателно екраниране на всички електрически вериги.

Хигрометър, влагомер

Хигрометър е уред за измерване на относителната влажност на въздуха.

С него може да измерите влажността в Вашето помещение или на открито. Поддържането на подходяща влажност на въздуха в помещението повишава конфорта на хората които го обитават. За да бъде измерена може да се използват всички уреди от категорията ХИГРОМЕТРИ.

Влагомер е уред за измерване на влажност, не само на въздуха, но и на други среди. 

Типичен пример е влагомер за почва. С него може да измервате влажността на почвата на Вашите разтения и да създадете подходящи условия за тяхното развитие.

Съществуват и други специализирани влагомери за дървесина и строителни материали.

Класически хигрометри:

-Хигрометър с пружина и хартия

Основава се на ефекта на промяна на линейните размери на осолена хартиена лента при абсорбция на влага. Хартиената лента ламинира пружина, която движи стрелка и показва измерването на циферблат (подобно на биметален термометър). Има ниска точност с вариации над 10%, поради което се ползва в по-евтини устройства.

-Хигрометър с косъм

Изобретен е от швейцарския физик Орас дьо Сосюр през 1783. Принципът на действие на този тип уреди се основава на факта, че човешкия или животинския косъм е силно хигроскопичен и променя дължината си при абсорбция или десорбция на влага. Изменението на дължината се усилва по механичен път и се показва на циферблат или скала. Чувствителността на уреда може да се повиши при обезмасляване на косъма в диетилов етер. В миналото този тип уреди са се наричали хигроскопи, наименование, което днес не се използва.

Хидрометър:

Хидрометърът е уред с който се имерва плътността на дадено вещество в течност. Към хидрометрите спадат захаромерите, спиртомерите, соломери и т.н.

Кантар:

За измерване на масата на даден предмет се използват уреди, наричани везни (наричани още кантар или теглилка). Различните видове везни използват основно два вида принципи на измерване:
Измерване посредством тегловната сила, получавана от гравитационното поле, въздействащо върху измерваната маса. При най-простата форма на пружинна везна, измерваният обект е окачен на пружината с определена известна константа, която всъщност измерва силата получена в гравитационното поле на земята. При използване в други гравитационни полета например на Луната тази сила ще бъде различна. Разлика при този начин на измерване ще има и в зависимост от надморската височина или географското положение (стойностите на земното ускорение варират от 9,789 m/s² на екватора до 9,823 m/s² на полюсите). Освен пружина за определяне на силата могат да се използват пиезодатчици, торсионни пружини, мембранни и други датчици за сила.
Методът на сравнение с познати маси, при което също се изисква гравитационно поле, но неговата големина няма значение. В този случай се използват двураменни везни. Те могат да бъдат различни конструкции, като рамената могат да са еднакви или различни, за различни тегла, от аптекарски до везни за определяне теглото на ЖП вагони и камиони.
Везните се използват в медицината, в дома, търговията, производството и научните лаборатории и преди употреба трябва да се калибрират.

Часовник:

Часовникът е инструмент, устройство за отчитане и показване на времето и служи за измерване времетраенето до или на дадено събитие или процес и спомага за по-добро планиране на отделните дейности. Той е едно от най-древните човешки изобретения. При старинните часовници на всеки кръгъл час се възпроизвежда някакъв звуков сигнал от камбана или звънец, който се повтаря толкова пъти, колкото е часът.

Часовникът задоволява естествената нужда на човек да измерва кратки интервали от време.
Големината на часовниците днес е различна – от атомни часовници, ръчни часовници до часовници на кули. Те се задвижват от най-различни механизми – гравитация, пружини, електричество и други и се регулират с различни устройства, едно от които е махалото.
Хронометърът е вид часовник, предназначен за измерване на кратки периоди от време с много голяма точност. Името му идва от гръцката митология, по-точно богът на времето Хронос.
Изискването на еднаква продължителност на нощното и дневното делене е за нуждите на астрономите. Съществували са две системи за деление на денонощието: На 12 равни части, както са го делили вавилонските жреци и на 24 равни части, както са го делили египетските жреци. Учените от древна Гърция възприемат египетското деление на денонощието, но разделят този египетски час на 60 равни части съгласно вавилонската система за отчитане. Те са ползвали водни часовници, в които определено количество вода трябва да изтече за точно определено време. С появата на първите механични часовници, при които е възможно много по-точно, независимо от сезона и мястото да се отчита времето, се използва същата система с делене на 24-часовото денонощие на 60 минути всеки час.

Термометър:

(От древногръдски θέρμη - "топлина"; метреω - "мярка") - Термометърът е уред за измерване на температура  на въздуха, почвата, на водата и т.н.

За практическо измерване на температурата се избира някой термодинамичен параметър (например температурното разширение) на определено термометрично вещество (газ, течност или твърдо вещество, например живак или спирт). Изменението на този параметър еднозначно се свързва с изменението на температурата. Съществуват термометри, които използват и други физични свойства, например електричното съпротивление. В миналото в медицинските термометри най-често се използва живак, който обаче е голям замърсител на околната среда и не е безвреден. По тази причина Европейският съюз приема законодателни мерки за ограничаване на използването му. От 2009 г. на европейския пазар не се допускат термометри и др. измервателни средства, съдържащи живак.

Изобретател на спиртния термометър е французинът Рене Антоан Реомюр (1683 – 1757).

-Термометър на Галилео Галилей:

Термометърът създаден от Галилей, представлява стъклен цилиндър, пълен с прозрачна течност, в която "плуват" малки колбички, пълни с цветна течност. На отделните колбички има закачени тежести със записани градуси на всяка. Колбичките променяj своето местоположение в зависимост от промяната в температурата.

 Приципът на работа на тези термометри се базира изцяло на физическите закони, според които твърдо тяло поставено в течност потъва при повишаване на темпаратурата и обратно при понижаване изплува.

> <

Хигрометър е уред за измерване на относителната влажност на въздуха.

С него може да измерите влажността в Вашето помещение или на открито. Поддържането на подходяща влажност на въздуха в помещението повишава конфорта на хората които го обитават. За да бъде измерена може да се използват всички уреди от категорията ХИГРОМЕТРИ.

Влагомер е уред за измерване на влажност, не само на въздуха, но и на други среди. 

Типичен пример е влагомер за почва. С него може да измервате влажността на почвата на Вашите разтения и да създадете подходящи условия за тяхното развитие.

Съществуват и други специализирани влагомери за дървесина и строителни материали.

Хидрометър е уред за измерване плътността на течност.

Типичен пример е спиртомера и захаромера. Спиртомера и неговото описание може да намерите с категорията СПИРТОМЕРИ.